За мен

Добре дошли в Cuccinella!

Аз съм Мая и съм вегетарианка от малко дете. 

Всеки има своите причини да се откаже от месото. Моята причина беше страданието на животните, които моите баба и дядо отглеждаха на село и които понякога стигаха до нашата трапеза. Обичах ваканциите на село, обичах игрите и приятелите си. Но когато баба и дядо трябваше да се погрижат за животните, аз отивах с тях. Обичах нашите животни и много им се радвах.

Затова специалните коледни и великденски тържества се превърнаха в мъчение за мен. Животните са много интуитивни и по някакъв начин предусещат смъртта си. Тревогата им, ужасът в очите им, предсмъртните им писъци, самото клане – това бяха моите причини да се откажа от месото завинаги още от съвсем малка. Същото се случи и с моя брат. И двамата не ядем месо от 3-4-годишни. Поне оттогава са най-ранните ми спомени от детската градина, когато с часове трябваше да седя над пилешка супа, докато я изям (което не се случваше).

Можем да живеем без месо и да бъдем здрави

За разлика от много хора, които обичат вкуса на месото и се отказват от него по морални причини, аз не обичам месото и то никак не ми липсва. След детската градина, където натискът да ям „пълноценни ястия с месо“ беше огромен, животът ми се нормализира и дълги години не се замислях по въпроса какво ям. Докато не станах студентка в Медицинския университет, където отново се появи въпросът за пълноценното хранене и ролята на месото. Вярвам в науката и вярвам, че медиците се опитват да направят живота на хората по-добър. Също така зная, че съществуват много догми в медицинската наука и неверни теории се утвърждават в продължение на десетки години, докато не бъдат конфронтирани от реалността. Всичко, което пишеше в моите стари учебници, противоречеше на моята реалност. Ако нашите медици бяха прави, то аз не би трябвало да бъда жива и здрава. Но аз бях.

По онова време старите концепции за храненето започнаха да се подлагат на съмнение. Първо бяха отречени мазнините. След това се заговори за френския парадокс – хората във Франция консумират големи количества наситени мазнини (които науката не обича) под формата на меса и сирена и голямо количество червено вино, но имат ниска заболеваемост от сърдечни болести. Френският парадокс насочи вниманието към хранителния режим на средиземноморските държави, който е богат на течни мазнини, риба, плодове, зеленчуци и ядки. Пред последните години той беше изместен от кето режима, който пък напълно отрича въглехидратите и насърчава консумацията на наситени мазнини.

Докато хората търсят своите решения за начина си на хранене и запазване на здравето си, индустрията се възползва от модерните течения и ги насърчава. Така екзотични плодове, зеленчуци и варива заместиха нашите родни и хората хвърлят много пари, за да се хранят „здравословно“. Истината е, че зад голяма част от тези „супер храни“ всъщност стоят супер търговци. А хората стават все по-объркани.

Когато аз се почувствам объркана, поглеждам назад, към моите предци

Моята прабаба почина на 95 години. Тя беше вегетарианка, не ядеше месо и не ядеше никакви мазнини. Плодове, зеленчуци, подправки, хляб – това беше нейният режим. Работеше активно до последната година от живота си. Когато й отивахме на гости, ни правеше салата от домати и вадеше слънчогледово олио за гости. Когато си тръгвахме, го прибираше пак. На масата й винаги имаше панички с подправки – сол, червен пипер, шарена сол, лютив пипер. Поръсваше филия хляб с подправки, нарязваше си домат и това беше нейният начин на хранене. 

Баба и дядо се изхранваха почти напълно от собствените си земи и собствените си животни. Те не бяха вегетарианци, но през по-голямата част от годината не ядяха месо, защото в природата няма непрекъснат достъп до месо. Пред пролетта заколваха агне, обикновено за Великден, и то им стигаше за няколко седмици. На Коледа заколваха прасе и то им стигаше за няколко месеца. През останала част от годината те се грижеха за животните, за да имат отново месо за няколко месеца. През около 2/3 от годината баба и дядо не ядяха месо. Имахме мляко, имахме яйца, имахме зеленчуци от нашите ниви и градини. 

Човекът не е създаден да яде месо 

В първи курс в Медицинския университет учихме сравнителна анатомия. Сравнителната анатомия разглежда приликите и разликите между устройството на различните животински видове във връзка с начина им на живот. Структурата зависи от функцията и обратното също е вярно. Зъбите на хищниците са остри и дълги, пригодени да разкъсат животинска кожа и да раздробят животински кости. Зъбите на тревопасните животни имат равни повърхностни и приличат на кътниците на хората. Те са предназначени за стриване на храната. Човекът без помощни средства не може да разкъса животно, още по-малко има апетит да яде сурово месо направо от източника. 

Моят съпруг не е вегетарианец. Той е американец и през по-голямата част от живота си е служил в американската армия. И неговите предци са били фермери. Дядо му го е научил да ловува и да консервира месо. Дядо му също го е научил да не взима от природата повече, отколкото му е нужно, за да оцелее. Ловът изглежда жесток, но убийството на свободно животно с един точен изстрел и без болка по никакъв начин не може да се сравни с масовото отглеждане на животни в клетки на изкуствена светлина, без движение, без свеж въздух, без слънце. Много от животните, които стигат до супермаркетите, не са стъпвали върху трева.

Човекът е започнал да отглежда домашни животни, за да подсигури съществуването си. Така се е приспособил и да яде месо – но почти винаги след някакъв вид обработка. Въпреки това животните също имат свои цикли на възпроизводство и фермерите нямат непрекъснат достъп до месо. Това показва колко неестествен е съвременният начин на живот с консумация на месо всеки ден по един или повече пъти.

Цената, която плащаме

Съвременните развити общества страдат от много нови болести. През миналия век водеща причина за смъртността са били инфекциозните болести. С развитието на антибиотиците и ваксините човечеството е разрешило този проблем, но се е сдобило с нови болести – болести на модерния живот, болести на обездвижването и хроничния стрес. Сърдечно-съдовите, метаболитните и злокачествените болести днес са водещи причини за смъртност в развитите държави, а като профилактика и част от лечението им се препоръчват специални хранителни режими.

Мъдростта на тялото

Храненето е важно, но пак се обръщам към моите предци – те не спазваха режими. Ядяха това, което природата им даваше. И бял хляб, и червено месо, и картофи, и плодове – все храни, отричани от модерните хранителни режими.

Моите предци обаче сами произвеждаха храната си. Техният ден започваше в 4 часа сутринта, приключваше със залеза на слънцето и през целия ден те бяха активни. Животинските организми, включително човешкото тяло, са създадени за активно движение и за продължителни периоди на недохранване и гладуване. Това позволява на дивите животни да оцеляват по време на периоди с оскъдно хранене. Това е и причината изобилното хранене на хората в развитите държави често да води до нарушение на метаболизма и здравословни проблеми. 

Моите предци се грижеха не само за животните и посевите, но и за земята. Не използваха изкуствени торове, но използваха естествени торове и подхранваха минералното съдържание на почвата. А почва с богато минерално съдържание дава богати на минерални и хранителни вещества плодове и зеленчуци – истинските суперхрани.

Суперхраните – родните храни

Телата ни не само могат да работят нормално при продължително гладуване, но и усвояват ефективно всички ресурси, предлагани ни от природата. В зависимост от това, с което се храним, телата ни създават различни  хормони и ензими, за да оползотворят всички полезни вещества. Много от тези промени се предават в потомството и се фиксират генетично. Ние сме най-добре приспособени към средата, която обитаваме – нашата родина. Тук ние имаме всичко необходимо, за да бъдем живи и здрави. Без да съм противник на вносните „суперхрани“, не ги и надценявам, нито ги харесвам особено. Няма суперхрана, която да върне вкуса от детството.

Вегетарианството

Въпреки че съм била вегетарианка през целия си съзнателен живот, за мен вегетарианството не е религия. Бих се радвала, ако повече хора се откажат от консумацията на месо, което ще доведе до по-малко страдания за животните. Но не подкрепям крайността на активистите. Моите родители обичаха месо, но майка ми по-често готвеше без месо заради мен и брат ми. Моят съпруг обича месо, но имаме поне 2-3 дни в седмицата, в които приготвям вегетарианско ястие и за двама ни и на него това му харесва. Любимото му вегетарианско ястие е прясно зеле на фурна с българско краве сирене.

Ако човек е свикнал да яде месо, харесва го, но желае да премине към вегетариански начин на хранене, може да очаква да има апетит за месо понякога. Насилието над телата ни рядко води до дълготраен успех. Ограничената консумация на месо (до 1-2-3 пъти седмично) е по-добър подход, отколкото религиозното спазване на измислени правила и самобичуването след неизбежното им нарушение. 

Какво ще откриете в този сайт

В този сайт ще откриете много и вкусни рецепти без месо. Ще откриете много рецепти от българската традиционна кухня, както и по-модерни и чужди вегетариански рецепти.  Ще намерите бързи ежедневни рецепти (за когато се чудите какво да сготвите) и рецепти за по-специални моменти. Тук ще откриете медицинска информация за храненето, храните и информация по популярни теми. 

За мен

Аз съм завършила Медицинския университет в София и съм доктор по дентална медицина. От 20 години работя и към медицинско издателство, което издава медицинска литература. Това ми позволява да следя новостите в медицината.  

(Visited 63 times, 1 visits today)