Приготвяне

Сухата мая се разтваря в чаша топла вода, към която се добавя и захарта. Оставя се да се активира за 5-10 минути. Добавя се зехтинът. Солта се размесва добре с брашното. Брашното се добавя към разтвора на маята, тестото се омесва до мека консистенция, при която вече не лепне.

Тестото се покрива с чиста кърпа или фолио и се оставя за 2 часа на топло място. За това време тестото увеличава своя обем.

Тестото се размесва отново и се разделя на равни части (това количество е достатъчно за 4 малки пици) и се оставя да престои още половин час. След това всяка топка тесто се разтегля с ръце в посока от центъра към периферията, за да се избутат въздушните мехурчета, образувани при ферментацията, към ръба на пицата. Италианците оставят тестото да престои 24 часа в хладилник преди да го използват. Аз мисля, че толкова старание не е нужно, но излишното количество тесто може да бъде замразено за по-късна употреба и е също толкова вкусно.

Сосът Маринара е тайната съставка на тази пица, но може да се използва и доматен сос, овкусен с подправки на вкус. Пицата се намазва със сос и се пече за 5 минути в предварително загрята на 250 градуса фурна.

Върху позапечената пица се подреждат резенчета гъби и артишок. Пицата се поръсва с настърган кашкавал или моцарела и се пече още 5 минути.

Сервира се гореща.